Понастоящем в Танзания се разработва тръбата „Мвадуи“. Това засега е най-голямата тръба в света. Размерите й са 1528 х 1068 м, площ – 146 ха. Както и тръбата „Орапа“, тя спада към слабо ерозираните образувания със запазили се утайки от кратерен тип. Около тръбата са открити изхвърляния на кимберлити във вид на пръстеновиден насип. Средното съдържание на диаманти през 1973 г. е било 12,88 карата на 100 т руда. Тръбата е проучена до дълбочина 500 м. Обогатителната фабрика има производителност 7200 т скална маса в денонощие. Бижутерийните диаманти съставят 51%. До 1957 г. са намерени 11 бижутерийни диаманта с размери над 100 карата, най-големият от тях е 250 карата.
Заир е най-големият производител на диаманти с техническо качество. На тази страна се пада около 40% от общия добив на технически диаманти в капиталистическите и развиващите се страни. Там се разработват големи напоени находища с изключително високо съдържание на диаманти до 10 карата на 1 т руда. Прогнозираните запаси на диаманти в Заир се оценяват на 500 млн. карата.
В Ангола общите запаси на диаманти в районите на разработките се оценяват на около 100 млн. карата, при това относителният дял на диамантите с бижутерийно качество достига 75%. По този показател Ангола заема второ (след Намибия) място сред капиталистическите и развиващите се страни.
През 1982 г. добивът на диаманти в Ангола е 1,4 млн. карата. Когато страната е била португалска колония, в нея се е добивало около 2,5 млн. карата годишно, при това само от наноси. През периода на борбата за независимост и гражданската война добивът спада до 400 хил. карата. От 900 португалски специалисти, работещи на диамантните находища, след революцията са останали само 87. Сред анголците практически не е имало нито един специалист, който би могъл самостоятелно и квалифицирано да ръководи добива. Неотдавна значителна част от акциите на компанията „Диамант“ е национализирана и правителството на републиката предприема необходимите мерки за увеличаване добива на диаманти в страната.
Перспективите за добив на диаманти в Ангола са твърде обнадеждаващи. Освен известните наносни находища вече са открити повече от 600 кимберлитови тела, запасите на които засега са изучени много слабо. Споменава се за откриването на тръба гигант с размери 3100 х 1000 м, наречена „Камафука Камазамбо“, със съдържание на диаманти 0,3 карата на 1 м,!. По други сведения това не е една тръба, а две или дори повече.
Всяка година в Сиера Леоне и Гана се добиват по 2 млн. карата диаманти. През 1972 г. в Сиера Леоне е намерен бижутериен диамант с маса 968,1 карата, наречен „Звезда на Сиера Леоне“. Камъкът е оценен на 12 млн. долара. В тези страни диамантите се добиват главно в алувиалните утайки.
Незначително количество диаманти се получават в Гвинея, Мали, Централноафриканската република и някои други страни в Африка.
В Северна Америка сега няма промишлени разработки на диаманти, макар че там има перспективи за организиране на диамантна промишленост.
Първите кимберлитови тръби в САЩ са открити в 1906 г. в щата Арканзас. Днес в граничната зона между щатите Уайоминг и Колорадо са открити 90 кимберлитови тръби. В тях са намерени над 90 дребни диаманта, най-големият от които е 11,8 мг. При търсенията успешно се прилага шлихо-минералният метод. Компаниите обаче не отделят средства за търсене на диаманти. Бизнесмените поставят въпроса така: „Дайте диаманти – ще има пари.“ Известният изследовател на американски диаманти Мак Колум предлага да се приеме друга практика: отначало пари, след това диаманти. По думите на този учен ако се намери поне един диамант с маса един карат, то фирмите биха си развързали кесиите. Американците обаче са предприемчив народ и дори от своите бедни тръби с дребни диаманти правят бизнес. Една от тръбите в щата Колорадо е включена в туристически маршрут. Туристи, желаещи да опитат щастието, могат да купят за няколко долара позволително за промиване на определено количество скална маса и ако имат късмет, да открият в концентрата диамант. Годишно туристите намират до 30 карата диаманти.
Компанията „Де Бирс“ провежда търсения на диаманти в Канада в провинциите Квебек, Онтарио и Луизиана. Районът се намира на 20 мили от Принстън, където е намерен диамант с маса 18,20 карата. Това е десетият по големина камък, намерен в Северна Америка. След 1967 г. на територията на Канада са открити седем находища на кимберлитови скали. Най-интересно е откриването на кимберлити на остров Съмърсет в арктическата част на Канада.
В Южна Америка, по-точно в Бразилия диамантите официално са известни от 1827 г. Оттогава са добити 18-23 млн. карата. Находищата са многобройни, но небогати. Срещат се големи диаманти с високо качество. Най-големият диамант „Президент Варгас“ е открит през 1938 г., неговата маса е 726,6 карата. Освен това са намерени още няколко големи камъни с маса над 400 карата. Най-интересното откритие през последните години е намирането на типични кимберлити в щата Минас Жерайс.
През 1982 г. в Бразилия са добити 1150 хил. карата диаманти, при това 38% са камъни с бижутерийно качество, останалите – технически диаманти. Статистическите данни обаче не отразяват реалния добив, тъй като значително количество камъни се добиват и изнасят за продажба нелегално. Общите запаси на диаманти в Бразилия по данни от 1978 г. се оценяват на 56 млн. карата, а относителният дял на камъните с бижутерийно качество на 25 млн. карата.
Във Венецуела диаманти се добиват от наноси. След откриването на находището Гвинамо добивът нараства до 600 хил. карата (1969 г.). Най-големият диамант „Либертадор“ в необработен вид е имал маса 155 карата. Неотдавна във вестниците е публикувано съобщение за поредната диамантна треска във Венецуела в щата Боливар. Ако се съди по съобщенията на чуждестранните агенти, не много далече от местността Салвасиси е открито голямо находище на диаманти, където месечният добив може да надхвърли 50 хиляди карата.
В Южна Азия, в Индия, където наносите от диаманти днес практически са изчерпани, сега се разчита на експлоатацията на коренни находища. Първата кимберлитова тръба, наречена „Маджагаван“, е открита в щата Мадхя Прадеш през 1930 г. от инженера К. П. Синору. Както и тръбата „Премиер“ в Африка, тя има докамбрийски произход. Размерът й е 500 х 325 м. Средното съдържание на диаманти се колебае от 10,47 до 11,76 карата на 100 т руда. Годишно там се добиват 12 хил. карата диаманти. Качеството на диамантите е високо, бижутерийните диаманти съставят 56%. Средната маса на диамантите е 0,78 карата. Най-големият диамант, намерен в тръбата, е имал маса 18,5 карата и струвал 280 хил. франка. Разчетените до 90 м дълбочина запаси на диаманти съставляват 5,5 млн. карата. Фабриката преработва 400 т кимберлит в денонощие. Диамантите от концентрата се извличат ръчно. Търсенията на кимберлити в страната се разширяват. Постъпили са съобщения за откриване на още няколко тръби, чиято мощност засега не е изучена.
В Китайската народна република добивът на диаманти започва през 70-те години и през 1982 г. е 2 млн. карата, от които 20% са камъните с бижутерийно качество. В страната е създадена собствена диамантнообработваща промишленост. Сега вече КНР практически изцяло задоволява своите нужди от суровина за технически цели чрез собствен добив (трябва да се отбележи, че и нуждите засега не са големи).
Днес се разработват диамантните находища в провинция Шандун (Източен Китай), близо до гр. Анян (в северната част на страната), а така също в югозападните провинции Гуйчжоу и Юнинан. Диамантите са дребни, но с добро качество. Сведенията за запасите са ограничени и противоречиви.
В Австралия преди 10 години започват проучвания за търсене на диаманти, които завършват с откриването на големи находища в районите Елендейл и Арджайл. Промишленото разработване на находището Елендейл, където диамантите с бижутерийно качество са 60%, ще започне през 1990 г. Запасите на находището в района Арджайл се оценяват на 600-650 млн. карата. Камъните с бижутерийно качество са 1%, а близките по качество до бижутерийните 30%, останалото количество са технически диаманти.
През януари 1983 г. е започнал промишленият добив на диаманти в находището Аштон. Всекидневно там се обработват 4 хил. тона руда при добив 13 хил. карата диаманти. По-голямата част от добива са камъни с маса от 0,05 до 0,22 карата.
През април 1983 г. австралийската компания по продажба на диаманти „Австралиън Рио Тинто Цинк“ е продала две партиди камъни от наносни находища. Едната партида (200 хил. карата) е доставена на ЦСО, другата (45 хил. карата) – на свободния пазар. От средата на 1984 г. компанията е започнала независима от ЦСО продажба на диаманти. Предполага се, че са доставени австралийски диаманти в Индия.
В общи линии Австралия има всички необходими предпоставки, за да стане в най-близко време една от водещите диамантодобивни страни в капиталистическия свят.
Общите запаси на диаманти в света днес се оценяват на 1,5-2,0 млрд. карата според последната статистика изготвена от Бижутерска Къща Митев
